Новини

Основни диагностични методи за простата са:

1.       ПСА – простатоспецифичен антиген

2.       Ректална палпация на простатата – ректално туширане

3.       Трансректална ехография

4.       Биопсия на простатата

1.        Туморен маркер – Простатоспецифичен антиген – ПСА

ПСА е индикатор за състоянието на простатата. Най-често изследван в ежедневната практика е ПСА общ и ПСА свободен. Свободната фракция на ПСА се отделя само от доброкачествена тъкан от простатата. Стойността на свободната фракция трябва да бъде колкото може по-висока и да заема по-голям процент от общия ПСА. Съотношението между Свободен ПСА към Общия ПСА показва съмнение за карцином на простатата или насочва към доброкачествена хиперплазия - ДПХ. Важно е да се знае, че съотношението е клиничен извод, а не лабораторни граници, както се посочва на бланката от лабораторията.

Интерпретацията на ПСА е отговорност и задължение на уролога. Изводите се определят от знанията и опита на уролога.

2.        Ректално туширане – преглед на простатата чрез палпация през ректума

При диагностициране на който и да е орган от човешкото тяло, е необходимо той да бъде прегледан от лекаря. Един от методите е палпацията – опипване повърхността на органа директно или през коремната стена. Простатната жлеза е достъпна за преглед през ректума. Прегледът има за цел да определи повърхността, твърдостта, отграничаването от околните тъкани, болезненост на простатата. Прегледът не се извършва с цел определяне размерите на жлезата, но определя приблизителна степен на увеличаване – неувеличена, леко, средно или силно увеличена жлеза. Тази преценка е необходима и за сравнение при следващи прегледи или промяна в състоянието на жлезата.

Диагностичният извод от този преглед е изключително и само личен опит на уролога.

3.        Трансректална ехография – Трансректален ултразвук или ултрасаунд – ТРУЗ, ТРУС

Трансректалната ехография – преглед на простатата с ендоректален високочестотен трансдюсер – скенира простатата през ректума и дава ясен образ на структурата на жлезата. Виждат се съмнителни участъци за рак или за възпаление на жлезата, определят се по-точно нейните граници спрямо околните тъкани. Методът е особено полезен при диагностика на рака на простатата. Чрез този метод се извършва и биопсията на простатата. Извършвайки биопсията на простатата урологът изгражда личен опит за това, което вижда и което биопсира, както и какъв резултат се получава от биопсията.

Интерпретацията на ТРУС-а е на основата на личния опит на уролога.

4.        Биопсия на простатата

Биопсията на простатата е единствен доказателствен метод за рак на простатата. Не съществува друг доказателствен метод. Представените методи – ПСА, ректално туширане и ТРУС – са диагностични и определят една или друга диагноза на простатата. При съмнение за рак на простатата се предлага и извършва биопсия за доказване на съмненията. Съвременната биопсия е предимно трансректална и по-рядко перинеална. Трансректалната пункционна биопсия е утвърден метод в световната практика и са описани вероятните усложнения. Те са малък обем и се лекуват консервативно. Описаните голям обем усложнения, застрашаващи живота, са при много възрастни мъже – над 75-80 годишна възраст. При тях по правило биопсията трябва да бъде добре обмислена. Няма доказателства, че биопсията на простатата води до разпространение на рака.

Биопсията на простатата е описана в световната практика, но извършването й е индивидуален опит за всеки уролог, с индивидуална преценка за показания и противопоказания , с индивидуални резултати и с индивидуална преценка на резултатите. Биопсията на простатата трябва да бъде извършена с мисълта за последващо лечение. Информацията от биопсията определя поведението след нея – лечение или наблюдение. Богатата информация от биопсията определя по-ясен и мотивиран избор на поведение или лечение. Неинформативната биопсия прави труден правилния избор на лечение или мотивацията за наблюдение.

Изборът на лечение е преценка на уролога на основата на неговите познания, практически опит и познаване на колкото е възможно повече методи за лечение. Тези фактори правят възможно индивидуалното решение за всеки пациент.